ЍЗГЛАВЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Възглавница.
2. Място вкъщи, където са подредени възглавниците. Седнал е на изглавето. Н. Геров, РБЯ II, 197.
ЍЗГЛАВЕ нареч. Диал. Под главата. Недо ле, моме хубава! / За това грижа ми береш, / гердано ти е на мене, / позлатен гайтан от коса, / дене го носа в позова, / вечер го клавам изглаве. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 112. Дай га на мене китката, / дене да га носа в ръките, / вечер да га клавам изглаве. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 189.