ИЗГЛА̀ДЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от изгладен (в 1 и 3 знач.). Ревнив повече за вътрешното съдържание, Величков често му жертвуваше формата и стихът му, не винаги блестящ с изгладеност и с богатство на ритмата, беше подгрян от живо, непосредствено чувство. К. Величков, ПССъч. I, XIV–XV.