ИЗГЛАДНЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изгладнявам1.
ИЗГЛАДНЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изгладнявам2 и от изгладнявам се. Ако войните и стопанските кризи са хронически в буржоазния обществен ред, по-добре той да се провали, отколкото човешките поколения хронически да бъдат изложени на смърт и изгладняване! Борба, 1920, кн. 2, 52–53.