ЍЗГЛАС м. Езикозн. Звуковият гласеж на думата в нейния край; завършек, краесловие. Поименните списъци за селищата от шестте ареала сочат доста честото присъствие на личното име Параскева с българското окончание, а не като Параскеви, както би звучало на гръцки. Интересно е, че то се превръща и в мъжко, запазвайки изглас на -а. Хр. Гандев, БН [еа]. Думи с изглас на съгласна са: мир, завод, прогрес, изток и др.