ИЗГЛЀДВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. 1. Отгл. същ. от изгледвам1 и от изгледвам се; изглеждане.
2. Обикн. мн. Впечатления, факти, натрупани при гледане, разглеждане на нещо. Тия наблюдения [на Каниц] и тия изгледвания не са изложени може би в оная художествена форма, с оная прелест в слога, които отличават някои от знаменитите пътешественици по Изток. Ив. Гешов, Н, 1881, кн. 1, 75.