ЍЗГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. 1. Който има хубав, красив вид, който е хубав, красив на глед; угледен. Изгледна къща. Н. Геров, РБЯ II, 199.
2. Който се отличава с положителни качества, с достойнства; хубав. Неговите [на Омир] небивалици и най-неразбраните наглед са пак толкова почтени тайни, дето са скрити най-изгледните и най-привлекателните истини. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 13.