ИЗГЛЀЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изглеждам1 и от изглеждам се. Той и не беше дал внимание на техния [разговор], зает, както казахме, с изглеждане от прозореца местностите или вдълбочен в мълчаливо размишление. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 7.
