ИЗГЛЀЗЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изглезя като прил. Остар. и диал. Разглезен. Той имаше жена, подпухнала и зла – едно просто и тежко създание; имаше и син, чисто чорбаджийско дете, изглезено и глупаво. НВ, 1898, кн. 5 [еа].
