ИЗГЛОБЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изглобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Избождам, изваждам (очите на някого). Разлюти ся самовила, / изглоби ѝ цръни очи, / цръни очи от глобови. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 198. изглобявам се, изглобя се страд.
ИЗГЛОБЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изглобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Глобявам мнозина или всички; изпоглобявам. Един акцизен чиновник изглобил току-речи всички търговци. Ст. Младенов, БТР I, 855. изглобявам се, изглобя се страд.