ИЗГЛÒЖДВАМ, -аш, несв.; изглòждя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Изглозгвам. Харамия се свря под дъбът огнище да стъкне, та прекоси до корен лозата. С бистри едри сълзи заплака тя и занарежда клетва по клетва към дъбът. Червей сърце му да изгложде, лист по лист по гранки сред лято да повехне. П. Тодоров, Събр. пр І, 1957 [еа]. изглождвам се, изглождя се страд.