ИЗГНЀЗДВАМ, -аш, несв.; изгнѐздя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя някой да излезе, да се премести от мястото, където седи, пребивава; измъквам. Като видяха, че не може с писма и поръки да ме изгнездят из Бяла, една вечер ето ти че ясакчията Ибриям се озова в Бяла с писмо до чорбаджиите и поповете от владиката за мене да ме пратят в Търново. П. Р. Славейков, БП I, VIII. изгнездвам се, изгнездя се страд.