ЍЗГОВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до изговор (в 1 знач.). Ослушах се в гласа – глас като глас, а сто години не са толкова много, за да се появят лесно забележими изговорни различия. Л. Дилов, НП, 212. За писане на думата сън с ъ накрая гласуват трима членове, а за писане с я – само един. Това колебание е свързано с различни изговорни навици (сън – сънът и сън – сънят, съня). Р. Русинов, БКЕО, 71. Според действащите изговорни правила в книжовната реч когато предлозите, завършващи на Д над, под, пред и др., се намират пред дума, започваща с гласна, съгласната Д в края им остава звучна. БЕ, 2017, кн. 1 [еа].