ИЗГÒНЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Лице, което е изгонено, прокудено от някъде; прокуденик. Между изгонените [от Тива] бил и Пелопид. Той сбрал пò-пръгавите и пò-сръцатите изгоненици и с тях пробил у Тива. ВИ, 36. Между това и двамата изгоненици раболепствували пред хана, слушали всяка негова заповед и изпълнявали всяко негово желание с надежда, всеки да го разположи към себе си и да се сдобие с желаното. В. Златарски, ИБД III, 574.