ИЗГÒРНИЦА ж. Разг. Любима, обичана жена; либе, изгора1, любовница, любима. Пано бил вече пременен, кривнал каскета юнашки на едно ухо и от време на време хвърлял око към уличката, дето живее Мария, изгорницата му. Ст, 1960, бр. 227, 2. В Зося поетът е възсъздал образа на незабравимата за него Марилка; в Ева, изгорницата на Яцека – дъщерята на граф Анквич. Мис., 1899, кн. 2 [еа].