ИЗГÒРНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал.-гальов. от изгорница и от изгорник. Ох, дяволити, дяволити са те, нашите селски изгорничета, и знаят какво да рекат и как с очи да погледнат, та и мъртво сърце да трепне. Ц. Церковски, Съч. III, 70. Чакаше го най-вече бабиното Цонино изгорниче, Калина. Мис., 1901, кн. 1 [еа].