ИЗГОРЯ̀ВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); изгоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изгоря̀л, -а, -о, мн. изгорѐли, св., непрех. Изгарям1. Когато въздухът има свободен приток около пламика, тогава и повече кислород доходи в съприкосновение с пламика, та тогава ся окиселява, т. е. изгорява повече въглерод. С. Веженов, X (превод), 27. Еднаж той [Мойсей] видял на полето една къпина, която горяла, а не изгорявала. Д. Манчев, НН (превод), 30. Покрай сухото дърво изгорява и суровото. Послов., СбНУ V, 204. „Стани, братко, стани, мой другаре, / Цариграда вече изгорява!“ Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 37.
ИЗГОРЯ̀ВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); изгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изгарям2. Изгоряват я [убитата змия] в огъня и пепелта ѝ се употребява като цяр не само при някои болести на хората, но и на добитъка. РН, 1911, кн. 5–6, 145. Столове, коне, чехли, фенери и всякакви други неща, направени от книга и нашарени и позлатени, ги изгоряват над гроба за душа. ИЗ 1874–1881, 118. – Тя [сланата] като падне / есен в градинка на латинката, / осланява я, / изгорява я. Нар. пес., СбВСт, 432. изгорявам се, изгоря се страд., възвр. и взаим. Не изискува [Исус] родителите да хвърлят чадата си в река Ганг и вдовиците да ся изгоряват заедно с умрелите си мъже в Индия. КТЕМ, 209.