ИЗГОЩА̀ВАМ, -аш, несв.; изгостя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прех. Диал. 1. Нагостявам мнозина или всички; изгостявам.
2. Гощавам някого; нагостявам, изгостявам. изгощавам се, изгостя се страд.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
