ИЗГОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгоя̀, -оѝш, мин. св. изгоѝх, св., прех. Диал. Угоявам. Пролетно време отиваха по Софишко поле да прикупуват и събират добитък, говеда и овце, изгояваха ги и на есен ги продаваха за клане. Искра, 1895, кн. 7, 73. изгоявам се, изгоя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)