ИЗГРА̀БВАМ, -аш, несв.; изгрàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Ограбвам много на брой неща, всички или нещо дорай, изцяло. Изграбиха света, не оставиха стока у хората. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 192. Пет села корчански тие ги поплениха и всето имание им го изграбиха. СбНУ XIV [еа]. Кърджалиите изграбиха и опожариха селата.
2. Разг. Грабя, вземам бързо много неща или всичко; награбвам, разграбвам. Изграбиха щайгите с хубавото грозде. изграбвам се, изграбя се страд.