ИЗГРА̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изграквам; изграчване. Картечницата му изсипва с насечено остро изгракване смъртоносния низ на куршумите. З. Сребров, Избр. разк., 99. Дочу се изгракване на птица.
