ИЗГРА̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изграчвам; изгракване. Виждам ясно ръждивокафявите ивици по гърдите [на гъските] им, строгите профили на стражите. Изведнъж се чува остро, предупреждаващо изграчване и всички гъски дигат глави. Ем. Станев, ЯГ, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)