ЍЗГРЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Поет. Който се отнася до изгрев (в 1 знач.). И девойката на поста преден, / цяла в изгревна руменина, / поздрави с един куршум последен / дълго чаканата светлина. Бл. Димитрова, Л, 296. Ний ще стигнем Хеликон / в изгревния час – / смело, мой крилати кон, / жребият е с нас. Е. Багряна, ВС, 21.