ИЗГРЕША̀ВАМ1, -аш, несв.; изгрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Сгрешавам, сбърквам. Тръгва Ангелина войвода, още път има да изпъти, още грехове има да изгреши. П. Делчев, ТР [еа]. изгрешавам се, изгреша се страд.

ИЗГРЕША̀ВАМ2, -аш, несв.; изгрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Забърквам трици за добитък. изгрешавам се, изгреша се страд.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)