ИЗГРЍБАМ, -аш, несв. (диал.); изгребà, -ѐш, мин. св. изгрѐбах, св., прех. Изгребвам. Воденичарят и мливарите се надигнаха и отидоха да насипват мливо и да изгрибат брашното, а нас оставиха сами около котлето. Н. Попфилипов, РЛ, 13. А тук, в тила, военни комисии плъзваха по селата да събират храни. Като в чужда страна те свирепо нахлуваха в домовете, изгрибаха последното зърно от хамбарите. Мл. Исаев, Н, 29. Взе една голяма лъжица от пезулчето над одъра и пак скочи при котлето, приседна и захвана да изгриба качамака. К. Величков, ПССъч. VIII, 251. изгрибам се, изгреба се страд.