ИЗГРОМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгромоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, прич. мин. св. деят. изгромоля̀л, -а, -о, мн. изгромолѐли, св. 1. Непрех. За превозно средство (кола, камион и др.) – издавам изведнъж громол, грохот, трясък при движение; изгърмявам. Матейчо влезе в една млекарница. Току-що излезе и мина няколко крачки, от съседната напречна улица изгромоля файтонът на Пеев. В. Нешков, Н, 453. Пак два пъти през деня зад завесата на дъжда изгромоляваше бързият влак и над удавеното във вода поле тъжно и пресипнало ечеше свирката му. Ив. Венков, ХКН, 104. Недалеч, по „Граф Игнатиев“, глухо изгромоляваше късен трамвай. Ем. Манов, МПЛ, 27. Край тях тежко изгромоли камион, натъпкан с немски войници. М. Грубешлиева, ПП, 136.
2. Прен. Прех. Разг. Изричам нещо на висок глас, гръмогласно. – Паша, то всяко нещо ако му пречи, как ще се изхрани тоя народ – изгромоля паκ Караколювеца. М. Яворски, ХСП, 10. – Борисчо! – обърна се майката към сина, седнал на постоянното си място до прозореца. – Ще си имаме внучета! Борисчо изгромоли нещо неодобрително. Б. Болгар, Б, 83.