ИЗГРУ̀БВАМ, -аш, несв.; изгру̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя нещо да стане грубо, грозно; загрозявам. Никак не могат да се помирят с техните изгрубели обноски. ЛГ, 1936, бр. 319 [еа]. И тогай стана Патрона, / та си изгруби лицето, / та си посмоли косата. Нар. пес., БНПБрМ [еа]. изгрубвам се, изгрубя се страд.