ИЗГУ̀БВАМ, -аш, несв.; изгу̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Преставам да притежавам, да имам нещо, като поради невнимание го изпущам, оставям някъде, без да забележа; губя, загубвам. Противоп. намирам. Изведнъж забеляза, че е изгубила гердана си. Избърза по рокля да го търси във фоайето. М. Грубешлиева, ПП, 221. Най-после намери трите бели кози, които беше изгубил. Й. Йовков, СЛ, 111–112. Изгубих ключовете. Δ Изгубил съм записките по литература. Δ Вече втори чадър изгубвам. Δ Изгубих пръстена си.
2. Лишавам се от някакви материални ценности, пари и под., които имам или бих могъл да имам; губя, загубвам. Противоп. спечелвам. Златната пловдивска младеж играеше на карти. Карадидов излезе. Той беше изгубил вече сто и шейсет лири. Ив. Вазов, Съч. XXV, 90–91. Дребните занаятчии постепенно изгубват пазара за своите стоки. Δ При игра на покер изгуби и златния си часовник, който бе заложил, след като свърши парите си.
3. Лишавам се от някакви права, положение; губя, загубвам. Противоп. получавам, сдобивам се, спечелвам. – Защо ти бяха тия боеве, тия кръвнини, тия победи, ако ти трябва само да видиш престола и да го изгубиш по моя причина? Ив. Вазов, Съч. XXI, 44. – Казва ми Панчо, че го канил пак за ратай, та му думам да иде по-скоро, да не изгуби това добро място. Т. Влайков, Съч. II, 129. Боли го него, най-вече, защото заедно с тая длъжност изгубва и онова положение като селски човек, което го издигаше в очите на хората. Т. Влайков, Пр I, 108. До Матея чорбаджи беше тлъстият Койчо чорбаджи, изгонен отдавна от длъжност, но чорбаджилъка не беше изгубил и цял ден киснеше в конака. Ив. Вазов, Съч. VIII, 71.
4. Лишавам се от притежанието на нещо добро, полезно за мене, от някаква придобивка; губя, загубвам. – Откакто мама е при мене, можах да забележа колко много се е изменила. По-рано бедността, лишенията и страданията я каляваха. Сега тя като че се бои да не изгуби едно щастие, за което дълги години е мечтала. Й. Йовков, ЧКГ, 252. Направените от полицията разкрития и осъждането на голям брой партийни дейци беше тежък удар за Окръжния комитет на партията. Той изгуби връзките си с някои районни комитети. Д. Ангелов, ЖС, 303. // Разш. Лишавам се от положителното отношение на някого към мене; губя, загубвам. Той [капитан Негро] пристига в родното си градче, където отначало произвежда силно впечатление с ковбойския си костюм, а по-късно след като пропилява спестените си пари и прави несполучливи опити да отглежда стадо биволи, изгубва уважението на почтените еснафи. С, 1951, кн. 3, 182. Изгубвам разположението му. Δ Изгубих доверието ти.
5. Лишавам се от някого поради смърт, раздяла; губя, загубвам. – Как? Вие жалеете някого?!... Кой – близък, далечен? – Майка ми – изгубих я преди седмица. Г. Райчев, Избр. съч. II, 126. Нарзанова рано изгуби майка си и след смъртта ѝ никога не е била приласкана в къщата на баща си. Г. Стаматов, Разк. II, 92. Тежко ще бъде за старата да изгуби наведнъж трима сина. Г. Караславов, Избр. съч. X, 40. // Преставам да имам някого като някакъв; губя, загубвам. От тоя ден децата изгубиха един всегдашен увеселител. Ив. Вазов, Съч. VIII, 124. Дядо поп отначало ръмжеше против него [Огнянов], но от представлението Стефчов изгуби в него един съюзник. Ив. Вазов, Съч. XXII, 131.
6. Прех., понякога непрех. с предл. от. Лишавам се напълно или частично от присъщите ми качества, свойства или състояние; губя, загубвам. „Раненият не може да говори, изгубил е паметта си и не може да съобщи адреса на майка си.“ Й. Йовков, Разк. III, 112–113. Наистина символът е спазен в тия два превода, но затова пък картината изгубва своя оригинален и тъй характерен колорит. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 60. Дядо Йордан се опита да ги сплаши със своята строга дума, но тя бе изгубила тежестта си. Елин Пелин, Съч. III, 14. И както всеки ден, тъй и сега слънцето залезе и някаква грамадна тъмна пелена бавно пада върху града и всичко под нея скоро изгубва очертанията си. Д. Немиров, Д № 9, 43. Изгубвам апетит. Δ Когато човек се съгласява на такива компромиси, изгубва достойнството си. // Намалявам силата, степента, размера на някакво качество, състояние и под., което има количествени измерения; губя, загубвам. По стръмнината нагоре колата постепенно изгубва набраната инерция. Δ Ако тялото е понижило температурата си, това означава, че е изгубило от топлината си. Δ След добро изцеждане сиренето изгубва част от предишното си тегло.
7. В съчет. със съществителни, означаващи чувства, психически състояния и под. Преставам да изпитвам чувството или да се намирам в състоянието, означено със съществителното; губя, загубвам. Изпълнени с респект, българските офицери сякаш изгубиха охота да пеят и поприсвиха малко уста. П. Вежинов, НС, 152. Той изгуби желанието веднага да търси предмет за вдъхновение в шума на столицата. Ив. Вазов, Съч. X, 35. Дядо Цани не изгуби присъствието на духа. Заповяда ни да седнем на местата си. СбЦГМГ, 19. Макар да беше изживял много измами и разочарования, той не беше изгубил вярата в човека. М. Марчевски, ТС, 55. Започнал [хаджи Васил] отново да пие ракия и съвсем изгубил страх от баща си и срам от людете. Д. Талев, ЖС, 59. Изгубвам самообладание. Δ Изгубвам кураж. Δ Изгубвам търпение.
8. Напразно, без полза изразходвам нещо ценно – време, младост, сили и под.; прахосвам, изхабявам, губя, загубвам. – Не бива да изгубваме нито минута. В. Друмев, И, 33. Изранен и мокър, изгубил сили от студ и умора, той стигна пеш в селото едва към полунощ. Г. Райчев, Г [еа]. Изгубих времето си с тази трудна задача.
9. Преставам да виждам, чувам, усещам някого или нещо, които съм възприемал; губя, загубвам. Той сигурно бе изгубил вече пътя, защото често се озоваваше пред някое ненадейно изплувало из бурята дърво. Ст. Дичев, ЗС II, 230. Той седна на една маса и като се увери през прозорците, че Каишев изгуби дирите му, успокои се. Ив. Вазов, Съч. X, 11. Изгубил четата оная нощ в лозята на Веслец и оттам до тука е дошъл с големи страхове и премеждия. Ив. Вазов, Съч. XI, 13. Галчев беше полегнал на леглото си и четеше. По-право той се мъчеше да чете, защото много често затваряше книгата, поставяше пръста си в нея, за да не изгуби страницата, и се замисляше. Й. Йовков, ЧКГ, 182. Изгубих групата си в голямата навалица.
10. Лишавам се от възможността да бъда победител в борба, състезание, конфликт и под.; губя, загубвам. Противоп. спечелвам, побеждавам. Гроздан беше ѝ казал, че е изгубил делото, че Вълчан взема нивите им. Й. Йовков, Ж 1945, 164. Евгени разказа на Росинка за пламналите битки при Сталинград и в Северен Кавказ. – Страхувам се, че Съветският съюз може и да изгуби войната – заключи Евгени с въздишка. Д. Ангелов, ЖС, 358. Има колоездачи, които се силят отначало, изтощават се и надминават другарите си, но към края грохват и изгубват състезанието. Ив. Бурин, НП, 49.
11. Диал. Погубвам; губя, загубвам. „Па ся от тамо [гората] отвадих, / та тежка сватба си срещнах. / Та си изгубих кумове, / кумове, стари сватове.“ Нар. пес., СбБрМ, 139–140. – Тий [бунтовниците] са неска с голи ръце, / живи че ги изловиме / .. / И па че ги изпитаме, / които са разбунтили, / них че да ги изгубиме, / а другите че робиме. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 446. изгубвам се, изгубя се страд. от изгубвам (в 1 знач.).
ИЗГУ̀БВАМ СЕ несв., изгу̀бя се св., непрех. 1. Не съм налице, не е известно местонахождението ми, няма ме; липсвам, изчезвам, губя се, загубвам се. Юрталана си спомня – някога и той имаше такива копчета на ризката си. Като сега я вижда тази риза. Ши я майка му, тя избра и сините копчета. Тогава те бяха на мода. После тези копчета се изгубиха. Г. Караславов, С, 42. – А... чакай, знаеш? Четири франка, дето имах в жилетката, изгубили се! Ив. Вазов, Съч. VI, 39. – Бе една овца ни се изгуби; къде не я търсих, не мога да я намеря. Й. Йовков, АМГ, 123. – Единият кон се изгубил. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 206. Враг ми коня улови, / друг ми сабята сломи, / дълга пушка се изгуби, / мила дружка ме разлюби. П. Р. Славейков, Избр. пр, 220.
2. Преставам да знам къде съм, как да отида при хора и места, които ми са познати; губя се, загубвам се. Колкото навлизал по-навътре в гората, толкова по-тъмно ставало. По едно време притъмняло тъй много, че се не виждало вече нищо. Князът се изгубил. Напразно дирел той път – да излезе из страшната гора. Н. Райнов, КЧ II, 17. Тежко на пътника, който се е изгубил ноще из тая планина и при такава буря! Ив. Вазов, Съч. VI, 107. Тя искаше да върви, да върви, докато има сили, да се изгуби и да не се върне вече никога. Й. Йовков, Ж 1920, 28. Гледа бай Ганьо, улици много се пресичат, може да сбърка пътя, да се изгуби и, като практичен човек, поогледа се наоколо да забележи някой знак, по който да може да познае къщата. Ал. Константинов, БГ, 57. Майка ми се навежда над ухото ми и аз едва чувам гласа ѝ: – Дръж се за мене да не се изгубиш! Л. Стоянов, ЛФ, 1958, бр. 7, 3.
3. Отсъствам, обикновено без да се знае къде съм и колко време няма да ме има; губя се, загубвам се. – Не беше ли този дякон Игнатий, майсторе? – Де ли се беше изгубил... – Казват, на учение ходил. Ама виж как напето стъпва! Ст. Дичев, ЗС I, 263–264. – Братче Еньо, къде се изгуби, ти съвсем ни забрави – заговори дружелюбно Иваница. Елин Пелин, Съч. III, 114. По едно време той се изгуби и когато се завърна, торбата му беше пълна с едри обелени мамули, а под мишницата си носеше черна, с жълти петна тиква. Ил. Волен, РК, 41. – Зло да те не познае, Въкриле! – скърши глава Станка. – Добре си дошъл сега! – Тя го изгледа внимателно. – Та ти се изгуби от селото! Забравихме те! Г. Караславов, ОХ, 399. През август Петко се изгуби и след време се появи чак около Гюмюрджина. Ст. Сивриев, ГГВ, 129. Това куче беше тяхно, на чифлика, но отпреди месец и повече се изгуби и едвам сега се завърна. Й. Йовков, АМГ, 33. Атанас Щерев се върна преди разсъмване, донесе със себе си малко хляб и пак се изгуби нанякъде. Д. Ангелов, ЖС, 157.
4. Преставам да се виждам, да мога да бъда възприеман; губя се, загубвам се, изчезвам. Гледаш, някоя звездичка още играе някъде и както си играе, така се и изгуби. И така се изгубват всички звезди, докато хубаво да се разсъмне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 166. Рангел изгледа колата, додето се изгубиха зад дърветата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 118. Изведнъж непознатият тръгна с бързи крачки и се изгуби в тъмнината. Й. Йовков, ΒΑΧ, 16. Малеев гледа след тях, докато се изгубиха в спусналата се мъгла. Ст. Марков, ДБ, 23. Каручката превали баира и се изгуби по бялото прашно шосе за Мечи дол. К. Калчев, ЖП, 317. Цялата позиция настръхна. Окопите завряха и белият сняг се изгуби в пушека на шрапнелите, в кървавата пръст на гранатите. К. Петканов, МЗК, 192.
5. Ставам незабележим, почти не лича, не се забелязвам на фона на някого, нещо или всред други лица, предмети; губя се, загубвам се. – Всички от Проходец – вън! – рече той и отвори широко вратата. – Вземете си и книгите – заповяда той, без да обърне каквото и да било внимание на преподавателката, която, колкото си беше незабележима, съвсем се сви и изгуби зад катедрата. Г. Караславов, ОХ, 459. От три седмици лежеше болен Симон Букар и се бе стопил. Завиха го и той цял се изгуби под завивката, само главата му тежеше на меката възглавница. Д. Талев, СК, 22–23. Пътеката се изгуби някъде между храстите и Митко тръгна направо към скалата. М. Марчевски, МП, 34. // С предл. в и следв. същ., означаващо дреха. Изглеждам значително по-малък по размер, изглеждам смален. Облече костюма и се изгуби в него, защото му беше много голям.
6. За звук, песен, шум и под. – преставам да се чувам; губя се, загубвам се. – Дойдох да поискам Дафина за жена на моя син. – Дафинчето ли? – и гласът на Налбурова се изгуби. К. Петканов, В, 151. Гласът му се изгуби и той направи крачка и втора около ниската масичка, преди да продължи. Ст. Дичев, ЗС I, 272–273. Най-после изминаха струпаните камънаци и приближиха сянката. Тия животни като че ли изчезнаха. Ужасният писък спря и се изгуби. Елин Пелин, ЯБЛ, 87. Песента постепенно отслабва и се изгубва в гората надясно. Ив. Вазов, Съч. XX, 147.
7. Преставам да съществувам, да ме има; губя се, загубвам се, изчезвам, махам се. Откакто се изгубиха блажените стари времена, откакто настъпи царството на капитала, оттогава най-голямата част от занаятчиите губят. Г. Георгиев, Избр. пр, 44. Дълбоката бръчка бе се изгубила от челото му. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 6–7. А татко ѝ я посъветва да прибере къдрите си, за да не падат над очите ѝ. – Ако ги прибера, ще се изгубят – не искам – каза тя спокойно. З. Сребров, Избр. разк., 217. Неусетно снежната покривка от полето се изгуби. П. Бобев, ЗП, 32. Агрономът ще проведе събеседвания със звената и ще им обясни защо се е изгубила салатата в техния блок. Н. Каралиева, Н, 183. И докато биваше болнав, все се канеше, като му мине, да отиде някъде на лекуване, но щом се изгубваха болките, не ходеше никъде. Ил. Волен, БХ, 77. // Стесн. Бавно, постепенно преставам да съществувам; линея, чезна, губя се. Цвета съвсем се изгуби от срам. Елин Пелин, Съч. III, 119. – Тогава ми изгоря всичко в пожара. Оттогава веке станах половина човек, изгубих се. Ив. Вазов, Съч. X, 41.
8. Напразно, без полза се изразходвам; прахосвам се, хабя се, губя се, загубвам се. Изгуби се предишната му сила. К. Павлов, Сат. [еа]. Много време се изгубва за всякидневни клевети. Н, 1881, кн. 3 [еа].
◊ Изгубвам / изгубя глава (главата си). Диал. Силно се изплашвам и действам, без да мисля, без да разсъждавам. Тоя слух фърли в безумен уплах населението. Всичко изгуби глава – мъже, жени, деца тичаха към Дунава. Ив. Вазов, Съч. XI, 43. Изгубвам / изгубя <и> ума и дума. Разг. Силно съм смутен, объркан, обикн. от голяма уплаха или изненада, и не мога нищо да направя или кажа; стъписвам се, сащисвам се. – Само не ме гледай в очите, изгубвам и ума и дума! – призна той. Н. Стефанова, ОС, 154. Изгубвам / изгубя лице (лицето си). Диал. Изведнъж побледнявам, прежълтявам или изменям израза, вида си. Уплаши се и си изгуби лицето. Н. Геров, РБЯ II, 202. Изгубвам / изгубя от (из) очи (очите си) някого или нещо. 1. Не виждам вече някого или нещо, което дотогава съм следил с поглед, което съм гледал. Никола, Димитър и Илия гледат внимателно и напрегнато на тази страна и се мъчат да намерят войниците, които бяха изгубили из очи. Й. Йовков, Разк. I, 77–78. Тя отдавна бе сгънала вестника и сега гледаше наоколо, като се стараеше да не изгуби от очи детето. Б. Райнов, ЧЪ, 120. 2. Преставам да съм в контакт с някого, не зная къде се намира и нямам никакви сведения за него. Скоро след знакомството си с младия руски учен [Григорович] Кръстович, вече секретар на Богориди, е назначен от последния за управител и свой наместник на Самос. От тая дата той изгубва от очи и Григоровича. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 264. Изгубвам / изгубя почва <под краката си>. Книж. 1. Не се чувствам сигурен в себе си, проявявам колебание, несигурност в нещо. Спиро Андреев мълчеше. Той беше вече изгубил почва под краката си и като гледаше как Дянко Спасов и другите тържествуват, само стискаше зъби от яд, без да може да отвърне на подмятанията им. Д. Ангелов, ЖС, 122. 2. Преставам да имам власт, влияние, авторитет. Това са, по-право, редица жанрови сцени, организирани от една основна идея на автора и прибрани около личността и драматичната съдбина на един баща, който е изгубил почва под краката си. Мис., 1904, кн. 9-10 [еа]. Усилията на водителите на разните оппозиционни партии посрещнали насърчение в провинцията, гдето министерската партия изгубила почва. БЗ, 1890, бр. 36 [еа]. Изгубвам / изгубя пусулата. Остар. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действам. Наивникът би се смаял, би изгубил пусулата при един такъв конфликт. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 148. Изгубвам / изгубя човешкия си образ. Книж. Имам само лоши прояви, постъпвам изключително жестоко и безсърдечно. Виждам, че твоите пороци произлизат от липса на образование и възпитание и от природна наклонност към всичко онова, което е кално, гнусно и зверско. Знам, че ти още на младини си изгубил човешки образ. Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа]. Изгубвам се / изгубя се от очите на някого. Разг. Преставам да съм във връзка с някого, който не знае къде се намирам. Някога тя имаше две деца, две малки лъвчета, но те отдавна се бяха изгубили от очите ѝ. Св. Минков, ПК, 22. Изгубвам си / изгубя си ума (акъла). Разг. Обикн. в св. 1. Обезумявам, полудявам. – От що ли ще е полудял?– попита Кардашев. – Интересно ми е да знам причината, от която е изгубил ума си този клетник. Ив. Вазов, Съч. X, 49. – За такваз работа като нейната се иска пълно спокойствие. А като разбере, че сме пропаднали – може акъла да си изгуби. П. Вежинов, ДБ, 128. 2. Ставам като безумен от изживяване на някакво силно чувство. Знаеш ли ти какво нещо е любовната ревност? Това е страшно, ужасно чувство. То прави човека да си изгубва ума. То затъмнява всичките други чувства, заслепява разсъдъка. В. Друмев, И, 16. 3. Постъпвам, действам неразумно, като безумен. Хаджи Куман: – От скелята съм взел две гредици да си суша махорката. Другото нали твоя ратай го прихлеби? Хаджи Андрея: – Ти си си изгубил ума, бре? Какво приказваш? П. Тодоров, Събр. пр II, 424. 4. По (подир) някого или по нещо. Силно се увличам по някого или по нещо. – Зюмбюла му дала китка! – казва една от съседките. – Подир нея ли си изгубил ума! – отговаря друга. Ив. Карановски, Разк. I, 39. – От какво се е побъркал тоя момък? – Изгуби си ума по едно момиче! – усмихна се воденичарката. К. Петканов, ОБ, 12–13. Изгубил си муските. Диал. Налудничав, извеян човек е.