ИЗГУЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгуля̀я, -я̀еш, мин. св. изгуля̀х, св., прех. Изхарчвам за гуляи (пари, имот и под.). В окръжния град изгуляваше парите с приятели (обичаше да черпи) и после вземаше от някого двайсет лева, за да му купи прясна риба от рибарите на нашето градче. Н. Драганов, ТМС, 103. А с Харалан ние сме другари не от вчера и не от завчера. С него деляхме купичката шкембе чорба в отдавнашните гладни години, заедно изживявахме първите си успехи, заедно изгулявахме първите спечелени пари. А. Коен, СбСт, 257. – Ако изберете мене, аз заплата не искам – рекъл им той. – Каквото ще взема, всичко ще изгуляваме. Г. Караславов, Избр. съч. II, 168. изгулявам се, изгуляя се страд.