ИЗГЪ̀ВАМ, -аш, несв.; изгъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изгъ̀нат, св., прех. 1. Извивам, гъна нещо; превивам, огъвам. Слънчевите лъчи изгъвали от тези пясъчни пръски една огромна дъга. Б. Петрова, Б (превод) [еа]. Олтарът изгъваше нагоре тънки огнени пръсти. Н. Райнов, МПЖ [еа].
2. Рядко. Гъна много на брой или всичко. изгъвам се, изгъна се страд.
ИЗГЪ̀ВАМ СЕ несв.; изгъ̀на се св., непрех. Извивам се, превивам се, огъвам се. „Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко – като два черни сърпа.“ Н. Райнов, БЛ, 36. Пет, десет, сто крачки минават [войниците] нагоре, / изгъва се тънката линия, чезне, / след тях и по същия път се отправя / и втора дружина, след нея и трета! Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 148.