ИЗГЪ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изгъвам и от изгъвам се. Запояването с меки припои на листови части може да се извърши по три начина: чрез припокриване; с една лента, която обхваща двата края на листовите части; с изгъване без издатини от едната страна. П. Минков и др., ЕФМ, 29.


Източник: Речник на българския език (онлайн)