ИЗГЪ̀ЗИЦА ж. Жарг. Грубо. Неодобр. 1. Нещо, което е създадено или въведено с претенция за изисканост, добър вкус, оригиналност, но е лишено от истинска стойност, качества. Чадото на техническия прогрес ловко се е навело, за да извади едно кокетно загърнато пакетче, върху което, естествено, пише „Лиза“ и което, естествено, съдържа шишенце одеколон, не от тия френски изгъзици, но във всеки случай – вносно. Б. Райнов, СМ [еа]. Чисти и лъскави, косите на японците са сресани обикновено – няма кокове, няма моди, няма изгъзици. М. Семов, ЗЯ [еа]. Модни изгъзици.
2. Постъпка, поведение, обикновено с претенция за изисканост, оригиналност, за някакво съвършенство и под., но всъщност без истинско покритие от личните качества, без истинска стойност; превземка. От странни субекти, нарочени кой знае защо за медийни звезди, се очаква да привличат вниманието на телевизионната публика с изгъзиците си. Д, 2015, бр. 233 [еа].