ИЗГЪ̀ЛТВАМ, -аш, несв.; изгъ̀лтам, -аш, св., прех. Гълтам нещо докрай, до свършване на цялото количество или всичко. Понякога Кальо се шегуваше с него, но вълчето го гледаше с уморен и тъжен поглед. Тогава овчарят бръкваше в дълбоката си чанта, отчупваше голям комат недопечен царевичен хляб и му го подхвърляше. Вълчето го изгълтваше лакомо. Г. Райчев, В, 11. Братоев стана, после се облече и слезе долу да закуси. Изгълта набързо изстиналия чай и се отправи към отсрещната сграда, дето се помещаваше управлението. Ив. Мартинов, М, 7. Ето, вечер, след работа той отскача до града, купува вестници, награбва брошури и книжки, които партията издава, изгълтва на бърза ръка всичко интересно. Г. Караславов, ОХ IV, 227. изгълтвам се, изгълтам се страд.
◊ Ще ми изгълта (изгълта ми) ушите. Диал. Ще ме разори, ще ме съсипе (разори ме, съсипа ме) материално (употребява се обикн. като възклицание за изразяване на възмущение от някого, който яде много или за издръжката на когото се харчат много пари). Деловодителят: – Ечемик за кравефермата – четири тона. Власи (подписва): – Гълтат кравките, гълтат... ушите ни ще изгълтат. Н. Хайтов, ПЗ, 65.