ИЗГЪЛЧА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изгълчавам и от изгълчавам се. Защото както и колкото да мие чинийката, госпожа майорката се ще му намери сума кусури и се ще получи срещу своя труд най-малко едно изгълчаване. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3–4, 233.