ИЗГЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; изгъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя някого да получи изкривяване на гръбначния стълб, да стане гърбав; изкривявам, прегърбвам. Тази тежка чанта изгърби детето. Δ Прекаленото навеждане при писане, лошата стойка на чина постепенно изгърбват ученика. изгърбвам се, изгърбя се страд.
ИЗГЪ̀РБВАМ СЕ несв.; изгъ̀рбя се св., непрех. 1. За човек – получавам изкривяване на гръбначния стълб, ставам гърбав; прегърбвам се. – Ще се изгърбите от работа, не си давайте чак толкова зор... Ат. Липчев, ТП І [еа]. Мартин се облегна и усети, че облегалката на стола е наистина неудобна. Защо е тая криволица, човек и да не е гърбав, ще се изгърби. Ив. Мариновски, ТП [еа].
2. Навеждам се напред или надолу, привеждам се с извиване на гръбначния си стълб, обикн. при извършването на нещо. Малко по-настрана от нея седеше по турски върху рогозката свекърът дядо Стефан. Той беше се изгърбил над едно трикрако столче и режеше тютюн за лулата си. К. Калчев, ПИЖ, 128. Той седна на пианото и както винаги се изгърби. Фак., 2003, кн. 2–3 [еа]. Лесньо стана, стисна зъби, / от болежки се изгърби. Д. Жотев, ПХВ [еа].
3. За животно – извивам гръбнака си при заплашителна поза, протягане, някакво усилие и др. Върху сламата се изправя котка и се изгърбва безшумно, като призрак. С. Славчев, БФ, 245. Кончетата се изгърбили, едва теглят товара. Й. Радичков, ББ 1976 [еа]. Изведнъж котаракът скочил на масата, настръхнал целият, изгърбил се, заел застрашителна поза и яростно зафучал. К, 1972, кн. 9 [еа].
3. За предмет – получавам извивка, изкривяване подобно на гърбица; извивам се, изкривявам се, огъвам се. Минахме мостчето и спряхме в полите на планината. Каменният ѝ гребен беше се изгърбил високо в небето. Н. Янков, ЗВ V [еа].