ИЗГЪРБУ̀ШВАМ, -аш, несв.; изгърбу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Изгърбвам.
ИЗГЪРБУ̀ШВАМ СЕ несв.; изгърбу̀ша се св., непрех. Изгърбвам се. – Знаеш ли, ти приличаш на момата сърна от народните приказки... Не, сбърках, ти си нещо средно между Богородица и дива котка. Ох, каква си само! – Фффффф, мяаау – изгърбушваше се Людмила и протягаше към нея ръцете си с присвити пръсти като нокти. Ем. Манов, ДСР, 363.