ИЗГЪРМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изгърмя̀л, -а, -о, мн. изгърмѐли, св., непрех. 1. Изведнъж произвеждам гърмеж, изстрел обикн. с огнестрелно оръжие; стрелям. Вместо тях мярнаха се далеко на друма няколко конника турци, изгърмяха и пак се върнаха назад. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 121. Когато някого го втресе, изгърмяват ненадано с пищов до главата му, за да се стресне, и така треската го оставя. Ив. Хаджийски, БДНН I, 143–144. Сърбите изгърмели с пушките и до двадесет запорожци паднали от конете. Ст. Ботьов, Κ (превод), 188. // Изведнъж произвеждам силен звук, наподобяващ гърмеж. Пийнеше ли [дядо Тасе] повечко, ето че песен се понасяше откъм тях. Дядо Тасе пееше Маркови песни за синджири роби и какви ли не... След туй пухаше вълнестата си шапка, която изгърмяваше като балон на тезгяха и почваше да благославя. Кр. Григоров, Н, 211–212.
2. За огнестрелно оръжие, снаряд и под. – изведнъж произвеждам гърмеж. В това време изгърмя пушка от кошарата и планинските екове повториха и продължиха гърмежа. Ив. Вазов, Съч. XI, 16. – Д-у-у-м! – изгърмя револверът в ръцете му и куршумът писна и се заби в срещния бряг. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 150. В Стамбул посрещнаха Махмуд хан както подобава. Изгърмяха топове над Босфора от Юскюдар. Тълпата при Златния рог го поздрави шумно. П. Константинов, ПИГ, 111.
3. Прех. Изразходвам всички патрони, снаряди и под. със стрелба; изстрелвам. Без да залегне, Костадин напълни пушката и изгърмя пачката в корията, дето се мяркаха няколко души. Ем. Станев, ИК III, 210. – Днес не вървеше... Изгърмях си патроните. Раниш го проклетия му заяк, забута се в храсталака и го няма никакъв. Елин Пелин, Съч. IV, 219.
4. Безл. изгърмява. Изведнъж се разнася, се чува гръм, гръмотевица. Изгърмява пак навън и блясва светкавица. Ив. Вазов, Съч. XX, 150.
5. Изведнъж при движение издавам, произвеждам силен, рязък шум, громол; изгромолявам. Ненадейно един файтон изгърмя на улицата и се спря пред къщата му. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 142. От време на време из храсталаците, полуосветени от младия месец, изхвъркваше подплашена птица, някой търкулнат камък изгърмяваше по нанадолнището. Ем. Коралов, ДП, 116. Излезе от бакалницата – ролетката изгърмя, заключи я с тежък железен катинар. Д. Спространов, С, 349.
6. За музикален инструмент, радио, високоговорител и под. – изведнъж издавам много силен звук. Внезапно високоговорителят изгърмя.
7. Прен. За глас, вик, музика и под. – прозвучавам много високо, силно. Зад гърба ни изгърмя басовият глас на екскурзовода, който ни предупреди да не се отдалечаваме от групата. // Изричам, изговарям нещо със силен глас. – Добър ви ден, даскале! Слушат ли, слушат ли младенците? – изгърмява с гороломния си глас хаджи Енчо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. – Мене ми хареса тази, другата. Елена Занева. Я иди я питай – решава моментално нашият герой. – Браво, сега! – изгърмява Д., грабва си шапката и като стрела се мята вън из вратата. Ал. Константинов, Съч., 269. – Какво е това заседание в деня на сватбата – изгърмя с грубия си шопски глас Тоне. А. Станоев, П, 87.
8. Прех. Диал. Застрелвам, убивам някого. изгърмявам се, изгърмя се страд. от изгърмявам в 3 и 8 знач. Но най-любопитното бе това, че Дивото упражняваше цялото свое изкуство на прочут ловец не с някаква прочута белгийска автоматична едноцевка, с която могат да се изгърмят не знам колко патрони в минута, а с едно нищо и никакво евзалия шишане. Д. Калфов, Избр. разк., 285–286. изгърмява се, изгърми се безл. от изгърмявам във 2 и 4 знач. Закапаха едри капки дъжд, светна се и се изгърмя. Ив. Вазов, Съч. XII, 134.
◊ Изгърмявам / изгърмя си патроните (барута); изгърмявам / изгърмя всичките си патрони. Разг. Изчерпвам доводите си, възможностите си или резервите си. Бързо си изгърмял барута Манол Пиронков. И обществената му дейност, и стиховете му, всичко се изпарило. М. Кюркчиев, ВВ, 86.