ИЗДА̀ДНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Издайничество. Римските войни наченали да подозреват водача си в издадничество. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 308. Византийците направили големи пакости на царството, спомогнати от издадничеството на самите българи. Т. Шишков, ИБН, 114. А русенският иконом Π. К. Арнаудов са наградил с ордена Меджидие от IV клас. Както са знае, тази почит са дава от турското правителство само на оние лица, които му са заслужиле с издадничеството си. НБ, 1876, бр. 16, 64.