ИЗДА̀ЙНИК, мн. -ци, м. Лице, което издава, предава някого или нещо; предател. Кой я [Росинка] издаде? Сами ли? Но ако Сами беше станал издайник, полицията щеше да го остави жив, ако не за друго, то за да свидетелствува пред съда. Д. Ангелов, ЖС, 304. – Ще ми говориш всичко, каквото знаеш, и само истината! Защото ако схвана, че ме лъжеш за нещо, трябва да свиквам очни ставки и ща не ща, хората ще видят и ще разберат, че ти си издайникът. П. Славински, ПЗ, 132. Но вместо за Елена, този чорбаджия предател свърнал по пътя за Търново и отишъл у гръцкия владика Иларион, комуто издал всичко. Владиката взел със себе си издайника и го отвел още същата нощ в конака. Г. Дръндаров, ВЗ, 52. Шест издайници били разстреляни от нелегалните, за да се всее респект сред слабоволните. Ал. Гетман, ВС, 94. Елена тейна кълнеше: / – Тейно ле, издайнико ле, / тейно ле, да са провалиш, / ти ма, тейно ле, издаде / на тия върли айдути. Нар. пес., СбВСт, 139.