ИЗДА̀ЙНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Върша издайничество, предателство; предателствам. Беше ѝ непоносимо да си представя как Евгени, показал слабост и не изтраял на изтезанията, стои пред полицаите и издайничи за срещите си с Матьо, а полицаите тържествуват. Д. Ангелов, ЖС, 557–558. Ораторът продължи: – А всички останали [селяни] предупреждаваме строго и за последен път: да престанат да служат на немските окупатори и на техните български слуги, да не издайничат. К. Ламбрев, СП, 136. И разбра цар Петър, че съпругата му издайничи пред ромеи. И разпали се в душата му ненавист към нея. Н. Райнов, КЦ, 47.