ИЗДА̀ЙНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който издава, разкрива някого или нещо; предателски. Група партизани били слизали през нощта в селото, налетели на засада и едва се измъкнали. Но оставили издайническа следа. А на сутринта хайката плъпнала по нея. М. Кюркчиев, ВВ, 28. Беше още в първите часове на нощта, но тия по-странични улици глъхнеха безлюдни в студената, враждебна тъмнина на ноемврийската нощ, бързите самотни стъпки на Глаушев се чуваха надалеч, с някакъв застрашителен, издайнически шум. Д. Талев, ГЧ, 89. Тя не се боеше от Цене, но с Христе бе друго, защото младата му невеста пак беше трудна и той лесно можеше да долови издайническите признаци и на нейната бременност. А. Христофоров, А, 274. Откъм гърба приятелски ги тласкаше вятърът, а облаците бяха слезнали ниско, сякаш да изгасят и последната издайническа светлинка на небето. П. Вежинов, ВР, 24.
ИЗДА̀ЙНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. издайнически; предателски. – Та дори само за това, че е ударил работник – вън от партията – каза Гергин вече по-сдържано, но ноздрите му издайнически потрепваха. – На такова нещо и в мисълта си не бива да прощаваме. Ем. Манов, ДСР, 125. – От никого служба не съм искал, нито ще искам! – отвърна Въкрил и макар че се силеше да бъде спокоен и сдържан, гласът му трепна издайнически и завърши с непривичен, писклив тон. Г. Караславов, ОХ IV, 54. Ключът издайнически изскърцва в ръждивата брава, но по стълбището за щастие няма жива душа. Б. Райнов, ГН, 185. Лодката запори водата, бялата пяна отзад издайнически очертаваше изминатия път. П. Михайлов, ПЗ, 15.