ИЗДА̀ЙСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Издайничество. Мамарчев подготвя по-късно едно въстание в Търновско, но поради издайство попада в ръцете на властта и свършва живота си на заточение в Мала Азия. Г. Бакалов, Избр. пр, 136–137. Попаднал в тъмницата, подир издайството, той избягнал Диарбекир или бесилото само по едно чудо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 92. И тъй Адрианопол, най-големият град на византийското царство в Европа, дойде в ръцете на турците чрез страха или издайството на неговите бранители тъй лесно, каквото и другите по-малки и незначителни градове и крепости. С. Бобчев, СОИ (превод), 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)