ИЗДА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Печатно произведение като издателска продукция. Огнянов разгърна брошурата. Тя беше издание на емиграцията в Румъния. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78. Литературната история на Възраждането, особено в това разширено издание [„История на българската литература. Възраждане“], е най-ценното, което Б. Ангелов ни е оставил. Ив. Богданов, СП, 63. Този Сборник е едно изящно издание, в което, освен статиите на изброените писатели, ще бъдат поместени факсимилетата от автографите на десетина известни славянски писатели. Ал. Константинов, Съч., 75. „Периодическо списание“ запазва характера си на академическо издание, в което политиката и революционната пропаганда са напълно изместени от сериозните обсъждания на исторически, педагогически, литературни и други чисто научни въпроси. М. Арнаудов, БКД, 232. Издание на Българската академия на науките.
2. Събир. Съвкупност от еднакви екземпляри на книга при отделно отпечатване. Ако се направи един паралел между първото и второто издание на романа [„Празник в Бояна“], ще се види, че освен дребните езикови и стилни поправки, авторът е прибавил няколко нови глави и няколко нови интересни белетристични момента. Е. Каранфилов, Б III, 242. Пазя и до днес като рядка скъпоценност разкошния екземпляр от първото издание на Славейковата книга [„На острова на блажените“] в голям формат. М. Кремен, РЯ, 414. Книжката бързо се разграбила. Следващата година се появило ново издание от нея – нещо съвсем необикновено за тогавашните условия. Ив. Богданов, СП, 175. Извънредно издание. Преработено издание. Допълнено издание.
3. Стесн. Печатно произведение, което излиза периодично, през определен интервал от време; периодично издание. Редактор на „Червен смях“ беше Димитър Полянов. Той беше разтворил широко страниците на това бойно партийно издание за такива сътрудници, каквито бяхме ние. А. Каралийчев, С, 206. През последните години от своя живот Иван Хаджийски създава най-силните си творби. През този период той сътрудничи на всички по-значителни прогресивни издания у нас, които все още излизат. Е. Каранфилов, Б III, 258.
4. Отпечатване, публикуване, издаване. Някои от сбирките са имали повече от едно издание. Така „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“ и „Избавление“ – по три издания. Ив. Вазов, Събр. съч. I, 1955, 612. Издадената от Нешковича история се е разпространявала еднакво в български и сръбски предели и в продължение на десет години е претърпяла три издания. Б. Пенев, НБВ, 28. В 1786 г. [Гьоте] предприема първото събрано издание на съчиненията си в осем тома, четири от които са почти готови, а четири са взети за преглеждане в Италия. М. Арнаудов, Г, 28. Още повече ся благодарих от усърдието, което са показали тамошните родолюбци да помогнат за издание и разпространение в народа един вестник, какъвто что трябва. АНГ I, 256. В целта на Дружеството влазя изданието на разни книжки и учебници. Ч, 1875, бр. 6, 284.
◊ Периодично издание. Печатно произведение, което излиза периодично, през определен интервал от време. С вестниците, които Каравелов редактираше, се равняваха или поне се мъчеха да се равняват всички други периодични издания на български език. С, 1954, кн. 3, 125. В сп. „Педагогически преглед“ Черен участвува не само като сътрудник, но и като член на редакционната колегия. В това списание е написал доста ценни критически отзиви за български и чужди педагогически помагала и периодични издания. Ив. Богданов, СП, 328.