ИЗДА̀РУВАМ, -аш, несв.; издаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Издарявам; издарвам. Преди още невестата да е издарувала роднините си, малко преди да се качи на коня, се пее тая песен. МП, 1936, кн. 3–4 [еа]. издарувам се, издаря се страд.
