ИЗДА̀ТЕЦ, мн. -тци, м. Диал. Предател; издайник, издател2, издатник, издадник. Мама Стояну думаше: / „Синко Стояне, Стояне, / .. / Редом се с войска нареди / по бърда и по планини / и от никого се не бой, / само от гърци лукави, / лукави още издатци, / щото и баща ти издадоха“. Нар. пес., СбБрМ, 114.


Източник: Речник на българския език (онлайн)