ИЗДА̀ТЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Част от нещо, която се издава, изпъква или стърчи навън. Бившият доставчик на сено беше напълнил чантата си с бутала, бурми и дори един клаксон беше закупил – с крушовиден гумен издатък и с пиринчена фуния. Ив. Давидков, КХ, 61. В другия край на широкия двор чакаше своя ред и цилиндричният корпус на някаква едра и безжизнена машина. Слънцето блестеше по металическите ѝ издатъци. Кр. Велков, СБ, 16.