ИЗДАЯ̀НВАМ, -аш, несв.; издая̀ня, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и (рядко) прех. Разг. Успявам да понеса докрай, благополучно нещо неприятно (обикн. трудности, тежък труд и под.); издържам, изтрайвам. – Срещам вчера Паликареца от Боровци, дошъл в отпуска. Питам го: как е на фронта, ще издаянят ли нашите момчета? „Ще изтраеме, казва, ще бием англо-френците.“ Мл. Исаев, Н, 30. – Ще завърша електроинженерство, ако издаяня! – Непременно ще издаяниш! Бл. Димитрова, Лав., 106. На връщане в Пловдив се качи на трена Ибрахим паша, председател на пловдивския военен съд, издал безброй смъртни присъди. Вонеше на кръв, едва издаяних съседството му във вагона. Хр. Бръзицов, НЦ, 194. издаянвам се, издаяня се страд.