ИЗДВЍГАМ, -аш, несв.; издвѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. издвѝгнат, св., прех. Остар. и диал. Издигам. Двата кораба са приблизяват, издвигат пряпорците си. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 21. Водородът е един лек горлив газ, който у балон ни издвига до най-високите въздушни пластове. С. Веженов, X (превод), 39. Щросмайер е имал дързостта секи път да издвига гласа си, когато интересите на неговото отечество ся го изисквали. Лет., 1873, 118. Така зъмни за здрава основа днешния говорни език, та да са опретнем юнашки ний синца учените и истинските българи да издвигнем народния ни език колкото са може на едно най-горно стъпало. Ив. Богоров, Ч, 1875, бр. 5, 225. издвигам се, издвигна се страд.
ИЗДВЍГАМ СЕ несв.; издвѝгна се св., непрех. Остар. и диал. Издигам се. Така тая сила [тежестта] е причина, та дим, пара ся издвигат нагоре във въздуха. Н. Геров, ИФ, 74. Но от всички други места мене най-драги ся видяха околнините на град Търново, а особено онова място, гдето ся издвигат тъмните порутени сгради на село А. Й. Груев, СЦ (побълг.), 1. Колкото изпадала Франция, от друга страна съперницата ѝ Англия ся издвигала. ВИ, 158.