ИЗДЀБЯМ, -яш, несв.; издѐбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Диал. Издебвам; издебнувам. Издебих го, та ме не видя, кога го зех. Н. Геров, РБЯ II, 209. Везирят и пашата от по-напред още си приказвали, защо този простак да води царската дъщеря, и сега го издебили и го блъснали отзад в морето, за да се удави. Нар. прик., СбНУ VI [еа]. издебям се, издебя се страд.