ИЗДЕВА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който съдържа издевателство, който се характеризира с издевателство. Издевателски подход. Издевателски начин на разпитване.

ИЗДЕВА̀ТЕЛСКИ. Книж. Нареч. от прил. издевателски. – Не е толкова трудно да се влезе в деликатното положение на другаря Дригеловиздевателски продължих аз. – Известни са връзките на Попов, само че те са си негова роднинска работа. А. Наковски, БС, 184.


Източник: Речник на българския език (онлайн)