ИЗДЕВА̀ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. Извънредно жестоко, унизително действие спрямо някого или спрямо нещо, обикн. възвишено, свято; гавра. Той първи плюва в лицето на Виктор. Нито един войник не следва примера на командира на полка. В погледите се чете неодобрение срещу издевателствата над приятеля и другаря им. П. Илиев, ЛВ, 114. Какво чудовищно издевателство над хората беше държането на Караибрахим – да стои пред тях и спокойно, подигравателно да им иска да потъпчат вярата си. А. Дончев, ВР, 170. По натура нашият народ не е злопамятен. Най-красноречиво доказателство за това е фактът, че той още на другия ден след освобождението си прости на турците всичките жестокости, всичките ужасни мъки и издевателства над най-священите му чувства, на които го бяха изложили в продължение на цели петстотин години. БЗ, 1891, бр. 316, 1.
– От рус. издевательство.